Имах период, в който се хващах, че крещя на сина си — и после се чувствах ужасно. Знаех теорията, исках да съм различен родител, но в момента на умора и напрежение всичко, което знаех, просто изчезваше.

Първото, което ми помогна, беше да разбера сина си по-добре — нуждите му, развитието му, защо се държи така. Намерих по-ефективни начини да поставям граници и да печеля сътрудничество. Но дори тогава — в трудните моменти — прилагането на всичко, което знаех, беше почти невъзможно.

Защото ефективното възпитание изисква спокойствие. А спокойствието не идва от воля.

Едва когато се фокусирах върху това как наистина да регулирам нервната си система — не да се сдържам, а да съм наистина спокойна — нещата се промениха трайно.

Това е, което споделям с теб в записа на уебинара.

Аз съм сертифициран преподавател по позитивно възпитание и всичко, което споделям, е базирано на този емоционално-интелигентен подход на родителство.