…детето иска нещо, ти обясняваш как не може, и то те удря.
…сестричката ѝ се приближава да види с какво си играе, и тя я блъска.
…татко я гушва, за да я отнесе към банята въпреки протестите ѝ, и тя го рита.
Детето ти бутва друго дете на площадката и усещаш погледите на другите родители.
Учителката те спира на вратата на градината: „Може ли за минутка?“ И през целия път към вкъщи се чудиш какво друго да направиш, като вече си обяснила 100 пъти на детето, че удрянето боли и че може да го каже с думи.
Голямото посяга на бебето и те стяга страх, че ще го нарани.
Двамата се бият за една и съща играчка за пети път днес и вече не знаеш какво да направиш, за да спрат.
И в нас пламва: „Как смее?!“
Идва импулсът веднага да покажем на детето, че това е неприемливо! А щом постъпката е толкова лоша, реакцията ни също трябва да е голяма, за да я запомни и да се научи бързо. Пред чужди очи това желание става още по-силно.
Само че голямата реакция обикновено прави удрянето по-често.
А да не реагираме изобщо също не е вариант. Тогава детето остава само с импулса си и без граница.
Къде е балансът?
Удрянето, хапането и бутането са много чести при малките деца. Изследвания, проследили хиляди деца от раждането, показват, че децата посягат най-често около 2–3-годишна възраст.
Ако твоето дете удря, няма от какво да се срамуваш. Нито ти, нито то. Детето, което бутна друго на площадката, е дете, което още се учи. И се учи с наша помощ, така че няма как просто да чакаме да мине от само себе си.
Записът от уебинара на 12 ноември е готов.
Ще получиш линк към записа на имейла си. 👇

Здравей,
аз съм Деница!
сертифициран преподавател по позитивно възпитание (Positive Discipline; обучавала съм се и при д-р Гордън Нюфелд и д-р Беки Кенеди.)
Като майка на момче и аз съм минала съм през всичко това със сина си. И точно в тези моменти на удране, блъскане, хвърляне на предмети ми беше най-трудно да реагирам добре.
Случвало ми се е да избухна и да крещя.
И все пак често съм успявала да регулирам своята емоция и видях колко различно протича ситуацията тогава. Не беше лесно да се науча и да постигнем единен подход с мъжа ми, но това промени нещата при нас.
Днес синът ми е на 6 години и мога да ти кажа от опит: децата се научават и става по-лесно. А начинът, по който реагираме, има голямо значение.
© 2026 "МИЛИДУМИ" ЕООД | Общи Условия | Политика за поверителност
Контакт: info@milidumi.com